Jade Empire престоя сигурно над година и половина на бюрото ми събирайки прах. Все имаше нещо друго интересно заправене и така и не стигнах до нея. Преди седмица някъде реших поне да я пусна за да я видя става ли за нещо.

Още в началото се натъкнах на проблем—не иска да се инсталира. Поразгледах малко какво има на диска и какво да видя—всички файлове на играта прилежно архивирани в rar-ове. Разархивирах всичко в една директория и я стартирах и о, чудо на чудесата, играта взе, че тръгна.

За всички любители на RPG игри, Jade Empire е задължителна, по моето скромно мнение. А и изобщо за ценителите на качествени игри, защото графиката е много добра, има много филмчета за гледане, историята е страхотна—с няколко възможни развръзки, звукът е превъзходен, изобщо малко негативни неща могат да се кажат.

Нещото, което или много ще ви хареса, или веднага ще ви отблъсне е, че действието се развива в нещо като Китай. Под „нещо като“ имам предвид, че изглежда като Китай, героите са с дръпнати очи, има йероглифи и музиката е китайска, абе все едно наистина си в Китай. Разликата е, че има магии, железни големи, летящи машини във формата на гигантски насекоми, както и разни странни митологични същества като дракони, например. Нещо като светът на Final Fantasy, само че в китайски вариант. Което, между другото, изобщо не е зле. Всичко е добре изпипано и измислено. Все пак BioWare не са случайна фирма.

Другото отличително нещо е бойната система, която всъщност е комбинация от бойна техника (като кунг-фу), оръжие (меч или копие) или магия. Аз повечето време биех лошите в стил Leaping Tiger, правейки се на Брус Ли. Има няколко основни кунг-фу стила, плюс десетина други, които се явяват допълнителни. Например открива се с Paralyzing Hand, което парализира врага за секунда-две, после се превключва на Iron Palm или се довършва с копието, ако са повече противници. Изобщо бойни тактики има много, комбинациите са доста и поле за експериментиране има бол. А най-хубавото е, че всичко това може да се пусна в ниско ниво на трудност (в опциите на играта) и тогава повечето врагове падат след един-два удара. Това е за такива като мен, които предпочитат историята пред тупаниците.

Самата история е превъзходна. Една от най-добрите, на които съм попадал в игра. Действието е динамично, неочаквани обрати има колкото си поискаш. Към края вече нищо не е така, както е изглеждало в началото. А самият край всъщност са три края, кой ще е истинския—зависи от теб.

Ти започваш като ученик в академията на Господаря Ли. Все едно си герой от някой филм на Джеки Чан. С тази разлика, че можеш да започнеш и като жена например. Има общо три жени и трима мъже, които можеш да избереш в началото. Аз реших този път да последвам съвета на един мой приятел и да се пробвам с женски герой. Така и така ще трябва да гледам 20-30 часа нечий задник, по-добре да е женски, както обича той да казва. С напредването на играта се събирате цял отбор юнаци. По всяко време с теб може да е само един, който да помага. Не може да се контролира.

Характерно за част от игрите на BioWare, е че твоят герой може да е добър или зъл и това се определя само и единствено от решенията, които взема по време на игра. Всеки започва като наутрален, нито добър, нито лош. Още в първите минути обаче се стига до ситуация, която може да се реши по два начина. Трябва да намериш лекарство за твой приятел. Тук има няколко варианта—1) купуваш правилното лекарство за много пари, 2) купуваш някакво друго лекарство, което само временно помага, но струва по-малко или 3) пребиваш търговеца и вземаш лекарството. Ако си избрал 1 или 2 можеш да се пазариш за цената и ако имаш достатъчно точки Charm, можеш да постигнеш добра отстъпка. Но това не е края. Занасяйки лекарството на твоя приятел можеш да му дариш лекарството, но можеш и да си поискаш парите за него, като можеш да поискаш сумата преди или след отстъпката на търговеца. Ако си избрал точка 2 и си взел лошото лекарство, после, като обясняваш защо не е подействало, имаш избор или да си траеш, или да си кажеш, че нарочно си взел кофти лекарство. А ако си взел и парите за него вече си тръгнал по пътя на злите. Цялата игра е пълна с подобни избори и няма правилен или грешен, просто от това зависи какъв ставаш. Ако правиш много подли номера и избиваш невинни ставаш зъл последовател на Closed Fist. Хората се страхуват от теб, странят и лесно биват сплашени. А ако си добричък и само правиш хубави неща, тогава си Open Palm и хората ти се радват и говорят повече с теб. Има смисъл да се изиграе играта два пъти, защото често последствията от решенията са много различни и имат значение за хода на играта. Още повече, че има разни бойни техники и оръжия, които са само за зли или само за добри.

Някъде към средата на играта установих, че има романтична история между главния герой и някой от компанията. Тук играчът има избор и от неговите действия зависи в кого ще се влюби към края. Най-веселото е, че има вариант, при който ако играеш като жена, то можеш си избереш да въртиш любв с един от женските персонажи, което аз, естествено, веднага пробвах. И то взе, че стана! Трикът е да не отговаряш на свалките на един от мъжете (Sky), който си е навил на пръста, че иска да е с теб, а да го игнорираш и да обръщаш повече внимание на жената (Silk Fox). В крайна сметка, ако се внимава, свършвате заедно с нея като двойка. Няма граници за истинската любов

Интересно следствие е, че твоят компаньон също има добра или зла нагласа. Например, Dawn Star е добричка и ако правиш лоши неща започва да страни от теб. Но пък Silk Fox е неутрална и нейната нагласа може да се манипулира. Ако си много зъл и тя става такава, започва да пуска злобни коментари и да дава лоши съвети. Ако си добричък и тя става добра и състадателна и коментира как трябва да помогнем на този или онзи.

Както вече споменах, има ужасно много филмчета, които се показват често-често. Проблемът е, че Jade Empire е сигурно първата игра, където филмчетата изглеждат определно по-зле от самата игра. Размити и пикселизирани, ръбести персонажи. Играта изглежда в пъти по-добре от филмчетата. А беше обратното едно време.

Говорейки за графиката мога само да сипя хвалби. Не е нещо невиждано, технологично не е кой знае какво, но всичко е добре изпипано и радва окото. Често спирах да играя и седях загледан в пейзажа, в дърветата и тревите, в падащите листа или залеза на слънцето. Много, много приятна игра, чисто визуално.

Откъм звуци също не мога да се оплача. Музиката е лека и ненатрапчива и не ми омръзна до края. Говорът е много добър. Част от героите в играта не говорят на английски, а на нещо неразбираемо, което в началото взех за китайски. После обаче забелязах една реплика, която беше различна, но персонажът я произнесе по абсолютно един и същ начин и тогава разбрах, че това е всъщност са измислени фрази, които само звучат като китайски. Но все пак това не дразни, добре се вписва в атмосферата, а и си има логично обяснение в играта.

С две думи—намерете играта и я изиграйте. Задължително! Помощни материал има на Game FAQs, както и един друг game guide, а и да не забравяме превъзходния guide на GameSpot.

Ето и малко картинки.

Оценка: 9/10. За любителите на смислени игри.

На тази страничка има над двадесет известни (и не толкова известни) пътешествия от миналото. Маршрутът на всяко пътешествие е обозначен на световната карта, а също така са добавени снимки и описание на ключови точки от него. Малко постно като цяло, но става за попълване на общокултурните ми пропуски.

Оnce upon a midnight dreary, while I pondered, weak and weary,
Over many a quaint and curious volume of forgotten lore,
While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,
As of some one gently rapping, rapping at my chamber door.
„‘Tis some visitor,“ I muttered, „tapping at my chamber door-
Only this, and nothing more.“

Така започва „Гарванът“ на Едгар Алън По. Аз съм негов почитател от ранна възраст. С трепет четях „Маската на Червената смърт“ или „Черната котка“, което беше първият по-ужасяващ материал, с който се сблъсках като малък. Няколко дена след това сънувах черни котки.

Наскоро реших да проверя как звучи По на английски език. Оказа се, че поне горното стихотворение, е доста трудно за четене в оригинал. Започнах да чета, спрях, почесах се по главата, извадих речник, отбелязах се десетина думи, които не знаех и продължих да чета. Като свърших цялото стихотворение пак се почесах по главата и го прочетох още два пъти докато разбера какво иска да каже автора. И пак не съм сигурен за някои от използваните изрази, честно казано.

Друго ми направи впечатление—как това, което си спомням едно време преведено на български, и оригиналът, доста се различават. Идеята е същата, но изразите, голяма част от нюансите, атмосферата дори, са доста различни.

Ето поемата в оригинал, а ето и преведена на български в няколко варианта. Изводът, както много добре знаем, е да се чете в оригинал. Ако оригиналът е на английски—добре, ама ако е на корейски? Поне за Едгар Алън По може да се пробва. И дано останалите му произведения са по-четливи на английски.

Преглеждам си аз днес Gamasutra и попадам на интервю с David Cage, човекът отговорен за Fahrenheit (aka Indigo Prophecy), една от най-добрите игри, които съм играл някога. Една от малкото, където няма разлика между история и геймплей. Историята е начинът, по който играеш, а начинът на игра е част от историята ѝ. На малко други игри съм седял накрая с поглед вперен в монитора, неспособен да мисля за друго освен за преживяното до момента. Защото емоцията в тази игра е основното, тя е базата, на която е положено всичко останало. Тя те грабва от началната сцена и те води до финалната развръзка и не те оставя за миг да си поемеш дъх или да погледнеш отегчено встрани. Защото това не е просто игра, това е изживяване (колкото и клиширано да звучи).

Та, дотук с рекламата. Каква беше радостта ми, когато разбрах, че скоро ще излиза следващата игра—Heavy Rain. Поразтърсих малко информация за нея—не намерих много, освен че ще е на пазара есента и ще е само за Playstation 3. Ако има игра, която да ме накара да си купя PS3, тази ще е. Не очаквам нищо по-малко от шедьовър от авторите на Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit.

Единствената допълнителна информация, която имам, е това tech demo отпреди две години. Надявам се да са оправили lip syncing-а, защото хич не изглежда добре. Останалото обаче… искааам

Онзи ден ми се прецака покета, който бях закупил доста отдавна. Най-вероятно дънната платка. Гледам гаранцията—до 28 юли. Егати късмета, си викам, защото джаджата е доста скъпа. После черни мисли ме налегнаха. Че ще се заядат за нещо, че ще ме размотават из сервизи и че по всякакъв начин ще пробват да минат метър. Зачетох се из интернет и попаднах на следната интересна статия. Там, четейки всички коментари, се доубедих, че няма начин да се мине без бой.

Днес сутринта, въоръжен с няколко члена и алинеи от Закона за защита на потребителя, се запътих към офиса на фирмата, от която бях взел покета. През главата ми преминаваха различни сценарии на действие. Ще пробват да ме препратят към сервиза, това е сигурно. После ще откажат да впишат рекламацията в дневника за рекламации. Аз ще поискам да говоря с управителя… и т.н.

Влизам в офиса. Соц интериор—мокет, дървени ламперии, няма климатик. Две девойки ме посрещат приветливо. Казвам какъв е проблема и се подготвям да цитирам алинеи. За мое огромно учудване нямаше нужда. Приеха рекламацията и ми изготвиха приемо-предавателен протокол за отрицателно време. Тръгнах си леко стъписан. Толкова ли било лесно?

„Подготви се за най-лошото, очаквай най-доброто“, казва поговорката, която в моя случай беше изкривена във вида „Подготви се за най-лошото, очаквай най-лошото“. Взимам си бележка.

Браво на Atlascom. Само така!

UPDATE: Върнаха ми покета оправен. Оказа се прецакано дъно, точно както си мислех. Сега си работи като нов

Много неприятно е да те събуди мощен взрив в 6:30 сутринта. Няколко взрива един след друг. Не знаеш къде си, какво става, нападат ли ни, извънземните ли са дошли… На хоризонта, в посока летището, се разраства облак. Поне няма формата на гъба, слава богу.

Първи реагираха Дарик радио, браво на тях. Доста след това бяха dnes.bg и бТВ.

Аз бях на десетина километра от мястото на взрива. Не искам и да знам какво е било по-близо.

Вече няколко човека ме питат каква галерия за снимки ползвам. Например ето тези снимки от ProgPower Scandinavia. Сам си я написах за няколко часа след като тествах най-различни други галерии и нито една не ми хареса. Всички бяха неудобни за ползване, поне за мен.

Всеки, който има желание, може да си я сложи при него си и да си я ползва както намери за добре. Информация за това как се инсталира и работи с нея има на тази страница. Предупреждавам, че галерията може и да не е много удобна за администриране. Аз съм ѝ свикнал и ми е достатъчно добре, а за в бъдеще може и да се доразвие в по „user friendly“ посока. Време да има.

Как се казва ли? Реших да я кръстя Microgallery.